Страници

31.07.2010 г.

I'll be over you...

Датата 30.07.2010 ще се запамети в малкия ми мозък за цял живот! Толкова вълнение и емоция от музика на живо рядко съм изпитвал...
Сигурно има хора, които ще напишат далеч по-добри неща от това, което драскам в блога, но имах нужда да споделя купчината от чувства, които изпитах през последните няколко часове от живота си - независимо с какви думи ги описвам.
Никога не съм бил ревностен фен на група "Фаворит", не знам наизуст всичките им песни и текстове, знам само кои са, историята им, хората и техния дух... Но защо ли усещането ми на този концерт беше същото, което изпитах преди 2 години на Металика в София, или Алиша Кийс в Белград, или дори на Стинг в Несебър! Трудно е да се опише подобно чувство. Трудно е и да се разбере от този, който никога не е изпитвал подобно нещо. Даже не съм сигурен дали този, който чете и не знае за каква група, за каква история и какви хора пиша, би ме разбрал наистина. Истината е, че на моменти вчера направих сериозни усилия да спра сълзите си... близо час след края на концерта бях като зашеметен, а болката в краката ми от скачане я усетих чак тази сутрин... но...това са ФАВОРИТ: невероятно въздействаща авторска музика - фънк, рок, фолклор, джаз... всичко преплетено по уникален начин от едни от най-добрите инструменталисти, които татковината е раждала. А освен всичко друго - високи вокални партии, неповторими многогласи, китарите плачат, баса и барабаните коват, публиката скача... Щастливците в центъра на Русе бяха много! Но искам следващият път да са още повече!!!
Иначе:
- Доживях да видя в Русе истински Рок-Концерт!
- Наистина бих се радвал ако българските (и в частност русенските) млади музиканти вземат пример от тези момчета, които показват всеки път какво е да си голям музикант с голямо сърце!
- Жалко, че "българщината" не им помага, но...Важното е, че ги има!

Тук вече пиша за всички големи музиканти, които нашия роден град е дал на света: гордея се, че познавам повечето от тях, както и че мога да нарека доста от тях "мои приятели"! И много ги обичам!
* Заглавието на статията е от едно от любимите ми парчета на група "Фаворит", от техният втори неиздаден (за съжаление) албум.

2 коментара:

Unknown каза...

ей тоя post много исках да го коментирам, още преди падането на комунизъма и раждането на полето за коментари!!! Обаче сега не помня много вече каква ми е била мислата! Само помня, че много, много исках да бъда да на този концерт : )

Sotiroff каза...

Надявам се съвсем скоро да можем да го гледаме отново на DVD... ;)